Изгрява февруарското небе
и бавно се отърсва от мъглите.
А всеки хълм проблясва в цветове
от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.
Дърветата обвити в скреж мълчат
и тихо чакат топлата целувка
на изгревни лъчи – да разтопят
безмерна леност с галеща милувка.
Сънливи тротоари са в ищах
за стъпките на подранили хора.
Започва ден заченат в страст и грях
с надеждата за потушена горест!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados