Безличен ден по счупените селски улици,

отражение на един въздъхващ свят.

И пътен знак ръждив със нож  и вилица,

напомнят за суровия мизерен глад.

И кални плочки, богато украсени,

инкрустирани с чакъл по път разбит,

болезнено във самотата своя стенат.

С асфалтови сълзи е подлезът пропит.

А там, на уличка застлана с тухли,

от паднал зид, безпомощно изгнил,

се подава малко бяло магазинче,

с паднал надпис Бакалия "При Страхил”.

По детски светват очите на човека,

щом врата звънне в свой печален стон,

очакващ да получи някоя банкнота мека,

за последната бутилка „Народен Ром”...

И зад ресните малка суха сянка се подава,

и блясват тихо зачервените очи,

и бледи думи „Тука алкохол продаваш ли?

Продай ми, моля те, за тез пари!”.

Но продавачът видимо и съвестно отказва

да е съучастник на грозния порок,

който обезобразил е, сякаш че проказа,

сполетяла е невинния безхлеб човек.

Решил отдавна, след тежко бреме,

да се лекува от пороците си сам.

Макар че трябвало да бъде временно,

порокът се превърнал в по-голям...

И тъй, щом вкусел от шишето кръгло,

отнасял се в мечтания блян широк,

но трупал в съзнанието си мътно

огромни заеми във алкохолен влог.

И когато се събудел, дошъл редът да плаща,

лекувайки махмурлука с алкохол,

но Данъчните на съзнанието не прихващали,

а го глобявали с огромен бандерол...

Бандерол – изрисуван в очите зачервени,

просещи мастика в малкия магазин.

С треперещи ръце подава парите изгорени,

за да усети вкуса кристално-син.

След кратка сделка купувачът си отдъхва,

вкусил новата мечта със поглед див.

А навън денят отива май към мръкване

и продавачът сбира оборота си лъжлив.

Със тежки мисли за спечелените десет лева,

прибира в касата хартиения касов бон

и поглед към картичка от френската Ривиера,

украсена в тъмнината от жълтеникав тон.

-Ех, защо наказваш го, Боже, със безхлебие?

И го превръщаш в жалък просяк-роб?

Макар де знаеш, че хазартът е до време...

А алкохолът, Боже, е до гроб!...

И тъй отива си и тоя ден по счупените улици,

събрали от нещастията на бедния народ.

Остава само ръждивият знак със нож и вилица

и спотаената мечта за по-добър живот...