Здравейте, хора! Аз съм Бенджамин.

На чистокръвни дакели съм син.

Не съм аз самохвалко голословен.

Имам славен  корен родословен.

Знайте, от преди четир'сет века

дакелът другар е на човека.

Не вярвате? В Египет отидете!

В пирамидите сами го прочетете!

Да, така е, аз съм благородник,

унизен с каишка и намордник!

Историята примери безброй познава,

Човекът твари благородни покорява.

Стопаните? За тях какво да ви говоря?

Най-обикновени - "средна" класа хора!

Къде у  тази "класа" благородни нрави?

Много грешки правят, пък все са   прави.

Уж им бях любимец, а  беда се случи -

превърнаха ме в простосмъртно куче.

На шията ми вързаха една   каишка

и ме поведоха  с някаква верижка,

но не към парка, за да ме разходят.

Видях със ужас - в селото ме водят!

И вързан при това! Каква обида!

Сякаш доброволно нямаше да ида?

На старци немощни ме зачислиха.

Не "компаньон" - "пазач" ме назначиха!

О, представете си, какво падение,

каква обида, колко унижения...!

Аз, Хер Бенджи, дакел благородник -

в колиба кучешка и със намордник?!

Нима това за себе си мечтаех?

Аз, дето, че съм знатен знаех!

Любимецът на ласкави стопани,

хранен само с лакомства отбрани...

Чаровник-прелъстител, куче-хубост,

захвърлен в селото! Не е ли лудост?

Не вярвате, нали, че лесно се предадох?

Виех възмутено, с дни не пих, не ядох.

Два пъти успях да прегриза въжето,

но залови ме скоро старчето проклето!

Отчаян съм! От яд и от обида плача,

верига тежка на врата си нежен влача!

Тъй че нищо друго май не ми остана,

може би ще  трябва философ да стана?

Вързан съм сега, не мога да лудувам,

но кой ще ми попречи да мъдрувам?

Та, като мъдреца  Диоген с фенера,

 "човешкото" в Човека  ще премеря.

Любовта какво е, първо размишлявах.

Колкото умувах - пò се удивлявах.

Примери си спомних и анализ правих,

скромния си опит даже не забравих...

Мислех я велика, свята, многостранна,

но сега намирам, че е малко странна.

Може ли да връзваш същество любимо?

Само егоизъм в тази "обич" има.

Уж от обич слагат пръстен на ръката,

 а с вериги връзват после и душата.

Само на Човека може да му хрумне

таз идея жалка във главата умна.

Аз може да съм малък, може да съм куче,

но от мен Човекът може да се учи!

В този ред на мисли, трябва да се каже,

че любов без вярност нищичко не важи.

Как тъй - днес обичаш, а пък утре мразиш?

Може ли тъй лесно чувства да погазиш?

Уж си в някой влюбен - Бог във него виждаш,

утре с изневяра любовта обиждаш!

Днес звезди й сваляш, с ореол я кичиш,

утре я забравяш, другата обичаш...

Май Човекът само може да погуби

този, що е любил, този, що го люби!

Може да съм малък, може да съм куче,

но това със мен не може да се случи!

Вчера чух да казват две съседски баби,

че "с памук душата на човек се вади".

Ама, че нелепо! - за момент помислих -

Но това е вярно! - бързо преосмислих.

Спомних си, когато злобничко залая,

винаги побой ще отнеса накрая.

Щом въртя опашка, весел и покорен,

всеки ме обича, всеки е доволен.

Тъй е. "Интересът май че клати феса?"

Може да е вярно? Но  не ми хареса!

Аз може да съм малък, може да съм куче,

но на подлизурство няма да се уча!

От съседа нощем мира не намирам.

Тихо се спотайвам, в тъмното се взирам.

Виждам го - прескача честичко стобора,

тайно се промъква на Иван във двора.

Чудя се, дали тревожно да залая,

или щом съм чуждо, трябва да си трая?

Няколко кокошки онзи ден отмъкна.

Вчера пък, направо в къщата се вмъкна -

чак до днес злодея в спалнята остана!

Можех и в леглото даже да го хвана.

Може да съм малък, може да съм куче,

ала пò съм честен. Туй поне научих -

в чужда територия лошо е да вляза!

Спипат ли ме в нея, може да загазя!

Бил съм аз шармантен, ала непокорен.

Свобода обичам, за това не споря.

Като пес бездомен няма да дотичам,

даже за саламче, щом не те обичам.

Куче със характер! И го отстоявам.

Дар за постоянство, мисля, заслужавам.

А Човекът иска с бой да ме научи

да се подчинявам, да съм вярно куче.

Весело да лая, даже да не искам.

Своята природа иска да подтискам.

Може да съм малък, може да съм куче,

но съм постоянен, туй поне научих!

Има теми, теми... Пък и много време...

Дявол да го вземе! На кого му дреме,

че от слободия , седнал съм да вия

и на господаря критика да правя?

Та от памтивека мисли се Човекът

за владетел земен и за Бог несменен.

А пък "срещу Бога камък се не вдига!"

Та и аз си казвам: - Стига, Бенджи, стига!

Ти си много малък, а пък си и куче.

От човека, братко, май не се поучи?

Спри и припомни си приказка позната,

че от много мисли те боли главата!