Отрече се от мен и тръгна си в мрака,
тръгна си без "сбогом" и "прости",
не се сбогува с мен, ти даже не дочака,
уви, да чуеш мойто плахо "остани".
Не виках аз, не молех да се върнеш,
знаех, че така е по-добре,
но тайно се надявах поне назад да се обърнеш,
но ти не се обърна - жалко бе.
Такъв е финала - но аз те обичах,
 а ти замени обичта за пари,
парите са алчни - те нищо не значат,
но ти не попита дали ще боли.
Така е, защото не си ме обичал,
но няма да спорим, не бива, нали
човек от своите грешки се учи,
дано и ти осъзнаеш това.
Тя, любовта, не се купува с пари,
защото, повярвай ми, няма цена.
Но ти пропиля я - защо ли ти пиша,
може би, защото още те обичам.
Няма смисъл - запази мечтите,
те са твои - любовта бе НИЧИЯ.