Finis desolatrix veritae

13 abr 2019, 23:48

Poesía » Otra

601 4 2

/по Валдеромар/

Какво от туй, че се върти земята.

Все някога играта ще приключи.

Вещае свои версии съдбата

в очите на бездомно куче.

Присъдата известна е отдавна.

Не са ми нужни никакви прогнози.

Говоря с тишината на удавник

за нощ, за сови и за диагнози.

Отдавна съм на старт в „девета-глуха”.

Показва се финалът отдалече.

Не е проблем, че давя се на сухо

и няма тук осъдени на вечност.

Разбира се, ще ме забравиш скоро.

Не се преглъщат лесно неудачи.

Оплаках вече доста свои хора.

И себе си ще мога да оплача.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.