„И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!
И съжалявам,че останах жив!”
Христо Фотев
Снегът вали
на пухкави парцали...
красиви
и огнени
до бяло.
А в мен не се топи
нито усмивката,
нито сълзата ти.
Вали, вали, вали отново
топлина в ръката ми...
Яростно кънти
и пада с трясък
сняг-
топъл, ярък
от душата ти.
Ще можеш ли очите си
завинаги да си затворил,
затънал в неразтопения
бял
и тежък от очакване
сняг,
натрупан
във косата ми...
Очите ми ще можеш ли
завинаги да си затворил,
ако снегът от тях
не си изгребал...
Ще можеш ли
снега да спреш...
Поне това опитай...
Келнер!... Джин фис, моля!
С много лед...
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
Безмълвен!