20 sept 2008, 8:32

fly 

  Poesía » Versos blancos
833 0 10
и ако нямаш сънища
остави ме да ти нарисувам
по ръба на миглите ти
ще вървя и ще пускам
бляскави думи след мен
като стъпиш в гората на
приказките
да не се загубиш
а ако не знаеш къде съм
просто се обърни назад
там някъде зад теб
ще стискам здраво в ръцете си
вълшебството
и няма да се уморя
от чакане
нито ще плача след
изчезналия дъх на сутринта
и няма да разбивам
кристални предсказания
в стената на несбъднатите мисли
на запад от смъртта
самотата не значи нищо
а цветята целунали
слънцето пазят очите ми
долината на тишината
аз съм
когато рисувам по гърба ти
няма да усетиш болка
все някой ден ще ме сънуваш

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??