Икона е прозорецът, на който

една мадона вчера се облегна,

а залезът с окото на художник

и с обектив на фотограф притегли.

Божествена ли бе искрата къса,

припалила къдриците в позлата,

коя извивка смазващо разтърси

твореца, клекнал горе в небесата?

И го усетих как дъхът му секна

подир овалите и с пръст изщрака.

Зад облака си скучно неприветен

той тази красота със дъжд изплака

и след изящните ù стъпки припълзя

вселенското усещане за лудост.

Създателят навярно бе примрял,

щом най-великолепното му чудо

раздипли бялото си покривало,

тъй както древен свитък се разгръща

и дръпна с тънки пръсти над хастара

струните следобедни над къщите.

Когато зад гърба ù после мрачен мъж

с тютюнев дъх ревниво я прикотка,

плиснаха по икиндия отведнъж

уханията на разлистен орех.

Симфония – възторг на сетивата –

изригна ангелският хор отгоре –

тържествената меса на душата

над къщици, площади и над хора.

Пък аз пропуснах случая да питам

каква е тази сплав на битието

и тайнството, което свързва скритом

ведно мъжа, жената и детето.