В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата
белени портокали.
А само притихва в другата стая
и плаче до съмнало.
– Бях любима,
станах майка,
а сега бавно
се превъртам в дим ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.