Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр,
усещането тънко за значимост.
Без факта, че отровата е цяр
в една измамна чаша старо вино,
ще се долавя мирис на бадем,
на нещо тъмно и… не знам, жестоко.
Пачули и дъхът ми учестен
със сигурност ще сложат и клеймото, ...