„Безпросветно тече утрото
без светлината на твоите очи.”
Павезе
Понеже си ми нужна твърде много,
но нямам те и даже нямам избор,
умирайки, жадувам, но не мога
да пия светлина от твоя извор.
И, въпреки че празен е ефирът
и всяка смърт добре ми е позната,
аз много често истински умирам
на твоята усмивка в светлината.
Безброй слънца за теб съм нарисувал. ...