Фукня с намижка

26 oct 2015, 22:25

Poesía

295 0 3

Отново аз със сцената се свързах.
Отново в мен, душата ще трепти.
Мечтаех дълго. Никога не бързах
да сбъдвам съкровенните мечти.

Щастлив съм, да. Отново ще играя.
Заразна е магията, аз знам.
Вълнувам се и искам да призная,
че обещавам, цял да се раздам.

Като дете се радвам на живота.
Очите ми от щастие сълзят.
Главата горе, вярата че мога,
по пътя ми уверен ме крепят.

Завръщат се щастливите моменти.
Пред публика отново ще стоя.
В ушите ми, звучат аплодисменти,
в душата ми ухае от цветя.

На добър час на новата пиеса!
Слънчеят на колегите очите.
Музика, прожектори, завеса,
а в щастието трудностите скрити.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.