1 nov 2006, 12:44  

Габриела 

  Poesía
725 0 2

На една полянка насред гората
буйния огън красиво гори
До мене си ти - "едната"
и леко притваряш очи

Китарата нежно и гладко звучи
погалена от моите пръсти
и огъня всъщност в сърцата гори
и отразява се в косите ти гъсти

Това си ти - зарад която живея
и зарад която бих срещнал смъртта
Това си ти - зарад която се смея
и зарад тебе чувствам любовта

Това си ти - "едната" - Габриела,
слънцето огряло черната душа,
Ти сърцето ми отдавна си взела
Дано нивга пред тебе не сгреша.

© Николай Беков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами просто исках да натъртя че ТЯ е тази, заради която правя всичко.
    Може да се е получило неподходящо наистина, но когато ги пиша тези неща, аз не ги обмислям. Просто пиша каквото чувствам. Пак благодаря за критиката. Ще си взема бележка за натам, но това няма да го променя в никакъв случай. Мерси и за пожеланието за успех.
  • Хубаво и искренно.
    /Съгласна съм с Креми ... зарад - заради /

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??