Не я оставяй тя кокетно да премине през дланта ти
и като черна котка да избяга по линията на сърцето.
А после ти в следи от лака ù за нокти да гадаеш
дали не е тя твоето ребро адамово или е мимолетна.
Но присрещни я уж случайно тук, под хълма на Меркурий,
щом любовта ти корена си пусне до линията на съдбата
и с цветове на пролет устните припламнат пълнолунни.
От смелостта ти виненият дух ще литне след корковата тапа.
Тогава в двете чаши бликналите чувства ще се плиснат
в букет от двайсет билки ароматни, а плодовите им октави
ще акостират в изгубен свят, сред чудесата на Алиса,
където в ход царицата шахматни приказки ще шепне за страстта ви.
Тогава ти сложи в ръката ù началото за дом, но...
и заключи с резето му съдбата - за влюбените е фатална.
С години дирите от лапичка на котка ще напомнят
защо любовно вино все ви води още към страната огледална.
© Теди Савчева Todos los derechos reservados
))
Много интересно хрумване и добро поетично случване, Теди!