Гадаене по снимка
Един фотограф бил във малка градинка.
Разхождал се вяло, че било адска жега
и търсел клиенти да направят си снимка-
най-прекрасната, що сътворена от него!
И... видял група хора – на вид непознати.
Поискали снимка – за всеки поединично.
Направил ги той. Обещал да ги прати....
На всеки поискал координати.Логично!
И всички били те от сайт "Откровения".
Едни се познавали, а други – съвсем не,
та решил фотографа по свое смутрение
как техните снимки да им раздаде....
А тук фотографът съм аз и ще гадая
по снимки, силуети, с измислена възраст
по техните стихове, за да позная
кой е човекът, що стои в тоя образ...
Има всякакви: малки, самодиви, неземни,
има златни, звездички – все псевдоними,
но как да обвиеш в тез "дрехи" вълшебни
желаещи авторите да са анонимни?
Погледнал във млада, красива брюнетка
с нежен глас и с добри и блестящи очи.
"Ти си Веси!" И сложил със "човка"отметка –
дал ѝ снимка и нататък така продължил.
.
Приближила и друга с миловидно лице,
с грациозна осанка и тъжна усмивка
той казал" това ще е Руми" и от сърце –
с възторг я погледнал и дишал с почивки..
Разочарована Веси – пише много за любов –
иска малко – само дребничка капчица.
Със надежда и вяра е отправила и зов-
тук следи да оставела – поне мъничка точица...
Руми пише в изобилие все тъжни куплети.
Зов за помощ като, че чут от далече!
С тежка драма навярно са мисли обзети,
Перфектен стих сякаш пред нас я съблече...
Друга, малко загадъчна, с хъс към живота
Пред фотографа застана"О, о, о Пепи!" –
подал той снимка с такава охота
и с поглед размазан очи не отлепвал!
И пак с болка, мъка и много страдание
пише тя за любимия, родителя, другия
на улицата просяка, що бил в отчаяние –
на Господ що молел се да иде в "отвъдния"...
Със букви големи подчертава "Латинка,"
Само, че може човек да обърка. Има две...
едната е "златна", красива блондинка,
а другата – не златна, пише проза добре...
Златната пише като всички за любов, а също
спори. Бърка ли някой ямба със хорей.
Много преводи прави. Ще кажа, че изобщо
тя е универсална и в момента – в апогей!
Другата пише пък с много ведър хумор
за Пенелопа, Владетел на роби и много още,
значи вярно ще е, че светът като по чудо
е оцелял, тъй като много се смял, и изобщо...
"А, а, това е Лора" – видях я във редицата –
пише тъжни теми, но изключително добре!
Откровено и от дъното си на душицата
изважда случки за един вагон да побере..
А сербез изглежда на заглавната – снимка.
Взема думата, за всеки съответно коментира –
сигурна съм, че е фаворит и най-любимка.
Къде е "зам.Директор" – така и не разбирам...
Вили също пише тъжно – с нейната тематика –
неоценени чувства, внимание по празници,
/в останалите дни – слугиня е на практика/
Оправя се добре и не на конски крайници!!
Не забелязана и тихо в кюше стои Ирина
не пише много знае, дребни са ѝ темите.
И чака и за нея поглед с времето да има
от "малките" не само, а и от "големите"!!
Редът е на мъжете и туй е знам – мъчение,
как мигом да познаеш кой, кой е, а и защо,
затуй извиках помощ от малко въображение,
да адресирам вярно и тяхното общество...
Русият със сините очи младеж е Роби,
с топъл глас – съвсем същински баритон
пише фантастично за любов, но има хоби
да бъде той и в хумористичен маратон!
На всички той е фаворит, любимец, еталон.
Щом "пусне" нещо става дълга тарапана
от коментари. А за таланта му – поклон!
Отвръща всекиму поне с по две слова..
А то не бяха тъщи, зетьове, дори овце
за "чесън и пипер" и "жена,коя харесал" –
любовните пък мисля са "хиляди по две"
четял ги фотографът до немощ бил унесен..
Друг с брада, с мустак го виждам в черно –
"това е Гавраил" – със име на светец...
Изглежда силен. Морски вълк,дали е верно?..
Перфектно пише, също е голям творец!
За образ има символ – силен кон-мустанг
еднакво пише смешки и за любовната магия
не ще е изненада, ако играе и пачанга...*
а също да обича салатка със ракия....
Стойчо е на вид добър, на всеки може
да каже нещо топло за стиха му, даже
за всичко всекиму и комплимент ще каже –
кога не може пък – емотикон ще сложи...
"А туй е майстор Краси" що с гъста "цедка"
той казва "да" и "не" на някой от отбора
и ако той не сложи на стиха отметка,
ще чакаш прав, напразно вън от двора..."
"На Мариан видях отскоро снимката. И зная,
не е старец стогодишен, а повече напет младеж е
/тъй както някой майтапчия се представя/,
и на поезията съвсем добра надежда е.
Че майстор е и все на дребни случки –
едната дума значи израз с многоточие!
Как със поглед само всичко той улучва? –
Проетох "Оценителя-я" и "Биографията" и прочие...
Всички тези, що описах, създадоха шедьоври.
Има много, за кои не казах нито дума...
Дори нещо липсва и в големите ордьоври?
Ще ги проуча още и тях също ще "одумам"...
.
Та слагам точка. Отегчих ви сигур' малко,
но темата е необхватна и дали успях?
Ако не съм се справила добре е... жалко –
описах туй, което в снимките видях!!!...
________________________________
* - латиноамерикански танц
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Генче,знам,че ти ме четеш-с теб пишем в един жанр,но не мога да се меря с твоите стихове!Много отдавна съм приготвила едно за диалектите в България,но просто се страхувам да го пусна...Благодаря и на теб,Валя,имам и по-весели от следващ период...