30 may 2008, 1:14

Гайдарят, който... 

  Poesía
714 0 8

Гайдарят, който свири на ъгъла,

всъщност го няма там.

По стълбата на звуците,

по покривите после,

по топлото на залеза

и по въжето на копнежа,

кой знае пак къде е слязъл.

Където и да е...

Той винаги от тротоара тръгва.

И винаги, когато до сърцето

притисне гайдата

и от дъха си и предава дух.

И щом изплаче - прави първа крачка.

Една тревичка може да го спре.

Зелени са очите му...

Зелено - никъде.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??