15 oct 2005, 19:57

Галатея 

  Poesía
892 0 3
Извая ме от мъжките си сънища.
И вдъхна ми живот,от своя взет.
Очите ми напълни с течно слънце,
а устните-с дъх на гора след дъжд.
Ръцете сътвори-да те обгърна.
Научи ме да те целувам-
до себеразтваряне.
Облече ме в зелената нега
на предлюбов.
От свойта същност даде ми душа.
Готова съм да бъда с теб.
А ти?

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??