25 feb 2010, 12:24

Гара Спомени 

  Poesía
737 0 11
Гара - сива избледняла
И на нея Сам
Чакам влака за къде не знам
Релси ослепително блестят
Тракат колелетата на влака
Ето спира и вратата как...
Примамливо ме вика
Тръгвам леко колебливо
Качвам се но някак си страхливо
И потегля влакът - трака трака
И повежда ме към светове познати
Връща ме към минали неща ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??