Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи.
И с вик се дави в кръчмата отсреща,
прегърнал бездна с дланите си груби
внезапно осъзнал, че липсва нещо
На онзи, дето сам си е разпятие
и виси небето му под купола на Бога,
защото истините са проклятие,
а лъжата е запалена цигара с дрога ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse