Гаснещ залез
Във мрака хладен бавно сянката потъва,
за да се слее плавно с нощната тъма.
Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,
изгасва и заспива пак до сутринта.
Остава само болката в душата,
утеха и покой не ще намери тя.
Надежда плахо чезне в самотата,
oсиротяла във бездънна празнота.
В жарава въглени - "любов изпепелена",
изгарят нежен порив, радост, светлина.
Попарената гордост, смъртно наранена, ...