Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели,
взривяват се по дъното на ада,
кръстосват се с импулси недоверие
и по ръба на щастието страдат.
Разливат се в продупчената вяра,
в безритмен писък на съдба човешка,
стаяват се на зимата в олтара
и се разбиват в утрото с насмешка.