Откърти ги,
а беше преболяло;
тревата бе поникнала в скала;
по тръните - цветчета във лилаво
оплитаха с дебел килим тъга
върху това, което вечна тленност
под вкаменени чувства
закопа.
Така де, да те видят всички нека
каква си всъщност!
Изведнъж разля,
като в миньорска шахта, мойта прошка
и газ гризу устата и носа
затисна до тотална невъзможност
сълзите си със вик да изрева.
Така де, и каква съм всъщност, моля?
След чувствата
оставам пак човек.
Не ми прощавай свойта слаба воля!
Не ми прощавай свойте грехове!
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados