Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих.
Но името остава с мен докрая!
Не ме предаде – с него страдах, любих
и с него ще си тръгна – туй го зная...
Но го раздадох ... И не ми се свиди.
Най-близките ми днес го наследяват.
Дай Боже някой ден да видят -
най-българския ден им завещавам!
06.05.2017
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados