Във полята ти попили

кървите гъсти червени

На героите де за теб се били

Само с пръчки въоръжени

В долините ти се чуват

Виковете им все още 

Не тъжат тържествено ликуват

И потеглят пак на нож те

В езерата се оглеждат

Врагове тръгнали на бой

А героите бързо ги отвеждат

Надалече от земите твой

Планините ти високи

Шапка ледена им свалят

И реките кървави дълбоки

За тях весело играят

И елите и върбите

Дават им заслужен поклон

Оставят им горе планините

Място на високия склон

И почиват горе герои

И гледат пак твойте поля

А попилите им кърви от бой

Вечно спомнят техни дела