17 oct 2010, 13:43

Глад 

  Poesía » De amor
741 0 2

                  Глад

 

 

Аз исках да си хляб на моята трапеза.

Замесен и поднесен с много обич.

И исках целият да си за мене –

тъй гладна бях, неистово.

 

Сега си тук и ми предлагаш

трохички сухи от вечеря чужда.

И искаш да ги взема тайно,

но знам, че ще преглъщам трудно.

 

 

Любов такава аз не искам –

не може тя да ме засити...

Трохичките вземи, любими,

и  моля те... върви си...

 

 

© Мария Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??