5 mar 2015, 23:03  

Глад 

  Poesía » Filosófica
1166 0 21
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали,
надеждите поникват - крехки рози,
но тъмната материя прониква
във вените чрез призрачна осмоза.
Изгризан от глада за съвършенство,
подметките си само ще оставиш -
обувките на Гог и Емпедокъл,
до кратера на Етна, върху лавата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??