Глад
Животът ми е дрога... но пък и отрова -
велика еуфория, но също - болка, вик.
Проспах си шансовете като дневна сова...
Но за сърцето любовта е моят наркотик.
През всички дни за нея все съм абстинентен.
Постигам щастие, щом мога нещо да раздам.
В такива случаи дори най-малкият момент е
надрусване духовно като на молитва в храм.
Кръвта ми страда - любовта е в недоимък...
Жадува дозата ù със пустинна жар.
Съдбата ми пробутва своята токсина... ...