jivot (Зоя)
7 35
4 oct 2007, 16:13

Гласове от бездната 

  Poesía
721 0 4
***
Блясък, изстрел, мъгла, тишина...
мъртвец отдавна заспал под пръстта...
***
Свещеният чудовищен труп на безброй много мечти,
като скален къс от висините падна и се разби.
В пустотата се носи дълго, със своята приятелка мъгла,
а поведе го към бездната надолу - вяра, хванала ръжда.
Главоломно с пръсти сочещи едно дъно безкрайно,
следят го отломки и прах. Приближава се сухото тяло...
Мечти и надежди - призраци, чезнещи в мрака
(отдавна изтече кръвта - символ живот)
завити от леден товар на гигант, приспан от смъртта.
Прегръдката вечна близо е, един мъртвец - пропастта ще глътне.
Кристални като на кукла очи,
удушен мускул без да потръпне...
***
Криле ли?
Какво са това?
Ангели само правят така...
Кажи нещо друго. От векове не съществуват чудеса...
***
Краят... ето го, идва,
след дълго пътуване
трупът тупна...

© Зоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нямам думи...
  • Особено е, че другите те питат почти същото, което ти ме пита... Да те питам ли каквото те питат те? Не знам дали виждам прекалено ясно, или не виждам нищо..
  • Защо момиче,наричащо се живот,пише за смъртта?
    Стихът е хубав въпреки това!
  • Уникален стих. Стана ми тъжно, но е хубав.
Propuestas
: ??:??