Когато викам те с:”Любима!”
говори ти гласът на нашта страст,
станала за мен непоносима
във различието на свойта част.
Тя казва ти любезно:”Остани!
Свободна си, с мен лудувай,
гърдите си до мойте притисни,
не спирай, устните целувай!”
Душите ни чрез страст са прикачени,
но те не я измерват в брой,
мерките й са неограничени
и затуй тя блика в порой.
Единствено така не съм в тежест,
а винаги оставам жива,
наливайки в душите свежест,
дори в стихията си дива.
Така страстта живот ни обещава
в мига му цялостен и възроден,
но на никого и не прощава –
накърниш ли я, тя те прави похабен.
Тя:
-Прегръщай ме, с мен умирай,
носи се в чудната отмала,
но път към мене ти намирай,
засят с думи на възхвала.
Той:
-Красиво в пристъпа заеквай
и любовта така изричай –
сама в сърцето ми отеквай
и във взаимността се вричай.
Тя:
-Единствено чрез тебе аз съм цяла –
летя в света на озарение
и там те срещам с обич, закопняла,
превърната във вдъхновение.
Той:
-Примряла ти, ти мене съживи ме,
чрез нашата невинност ти въздишай,
живей единствено чрез мойто име,
но чрез цялостта ни ме обичай!
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados