Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава
всяка фибра за Теб да звъни.
От гласа Му гората снишава
рамене и смирено шуми.
А човекът пропуска отново
да погледне нагоре и да помълчи.
Да отвори очи и да види, че във Слово
и в творение Бог му шепти. ...