На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи?
Защо ме застигна подобен "късмет"?
Тя дебне ме зорко и гузно мълчи.
Какво ли съм сторил аз – беден поет?
Не искам да вярвам на лоша прогноза.
Защо съм обаче от скръб тъй обзет?
Нима съм обречен от таз диагноза?
Не връща тя нищо, което си вземе. ...