ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле,
син на летните авлиги, в гарджи хор фалшив солист? –
или продавач на книги? – що ги писах Божем чист,
може би съседът, който спи – пред футболния мач? –
или псува Бате Бойко! – пич за смях, но и за плач,
утре в главната ми роля ще нахълта някой друг? –
който и да съм, ви моля? – вече няма да съм тук,
мъж, настъпал ви в трамвая – да се извини! – готов.
Кой бях аз? Не знам. Но зная! – аз бях шепичка Любов.
© Валери Станков Todos los derechos reservados