22 sept 2020, 5:36  

Гледците на сляпата неделя 

  Poesía » De amor, Otra
309 6 8

Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,

 

замислените, стари булеварди,
нозете ми - ще ги помилват нежно.
Предесенно добри, свалили гарда,
ще плачат кестените - неизбежно.

 

Ще им открадна острите бодлички,
сърцата им до век ще омагьосам.
Върви сега, върви! Вземи си всичко,
ще преживея, някак си - на косъм.

 

Дори да пада дъжд покрусен тихо,
в контурите ти помнеща постеля.
Бодличките, които всичко скриха,
гледците са на сляпата неделя.
       
 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??