25 abr 2010, 20:19

Глуха китара 

  Poesía
624 0 6

Глуха китара

 

 

 

Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта.
Недочетени стихове
в изпокъсани страници,
случайно достигнати
отделните граници.
Случайно издигнати
порутени основи,
отново различни,
остаряващо нови.

 

Железните пътища
остават без път,
на средата на нищото.
За кой пореден път?
Думи неказани,
песни нечути.
Рани порязани,
излишно прочути...
Сълзи неизплакани,
срещи несрещнати,
струни докоснати,
изсвирени грешно...

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • завладя ме...
  • Стана ми някак призрачно.
    Но ми хареса! " срещи несрещнати" - много обичам такива съчетания.
    Поздрав, Стеф!
  • хм, "изсвирени грешно" ми е точно като концептуалната ограниченост на считаното за "вродено" чувство за хармония... все пак написаното има свой почерк, макар да може да се поизчисти.
  • подразни ме повторението на 'път'.
    добре написано е, но не открих кой знае каква идея за себе си. (:
  • Харесах!Поздрав!
  • Разтъжи ме...
Propuestas
: ??:??