2 jun 2009, 20:00

Глуха тишина 

  Poesía » Otra
474 0 2

 

 

 

Глуха тишина.

 

Не ми се пише,

не искам да чета.

Тъгата е слабост,

и какво от това.

 

То и любовта,

и влюбванията

причиняват мъка,

носят тъга.

 

 Глухо онемяване -

на кого и защо да доказваш,

че има смисъл

от самоизява.

 

Денят заглъхва с ръмжене,

странно тихо е наоколо.

Празна мисъл, досаден будилник,

нищо не е мило, всичко е противно.

 

1юни2009

 

 

 

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Такива обречени дни имаме всички...Усмихни се...Може би ще намериш за какво или на кого да подариш усмивка поне...Когато мен ме боли,поглеждам в очите на децата и там намирам липсващата ми усмивка...
  • Тъжно е.Дано да е временно състояние. А стихът е хубав.
Propuestas
: ??:??