Една въздишка те изпраща –
последната за мен... и няма вече.
Сега душата се разплаща
с обичам те, останало далече.
Тишината глуха, онемяла,
преседна в празната душа.
Стиска ме, без дъх последен
ми обещава – няма да е все така.
Е.И.
© Елена Todos los derechos reservados