venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
5 nov 2007, 9:05

Глухоняма тишина 

  Poesía
539 0 6
 

 

 

Тишината е болезнено жестока

и всеки малък звук е кратко отмъщение;

във моя свят безшумен живее спомен за разруха,

а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.

Тишината нетърпима болка е понякога,

която в мен като зародиш в утроба майчина расте;

расте, развива се, проплаква даже, а нямаше я някога,

но плод роди мълчанието ти на наказано дете.

Тишината често е убийствена нелепост,

живее свой живот тя далеч извън прозрачния ми сън;

но задушава ме отвътре, зазидана във мрачна крепост

аз чакам безутешна само да чуя в мрака телефонен звън...

и светлината е понякога неумолимо тиха,

а в тъмнината късове въображаем шум ехтят като вулкан.

Дните ми със сълзи на гняв и отчаяние се напоиха

напразно чаках, мъртъв, телефонът оставаше

                                                        все така злокобно

                                                                             глух и ням...

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вени, усетих болката ти, често и аз съм я изпитвала, изпитвам я понякога и днес...Сега, живеейки сама (но не самотна!) се чувствам май по-добре. Но ти си толкова млада и всички дни са пред теб!!!
    Браво за стиха!!!
  • Прав си, Владо, разбира се ...мисля, че доста отдавна Осъзнах блаженството на Истинската Тишина и Спокойствие...затова понякога дори си забравям "случайно" телефона вкъщи като излизам
    но тук идеята е малко по-различна
  • Телефоните ме дразнят и без това ... счупи го ..
    според мен понякога е по - добре да е тихо , отколкото пълно с празни разговори ..
    поздрав ..
  • Познато ми е.Поздрави, мила.Чудесно е!
  • Браво!!!О, зная го какво е!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??