Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная
комедия ли, драма ли накрая
наяве ще извади Марс от мен,
игра ва банк? При изход предрешен?
Понеже все изправям пътя крив,
копая нощем в речните корита,
самата аз от мидите по-скрита,
а името ми – древен йероглиф, ...