Even.in.death (Усмивка)
110 145
23 abr 2008, 21:44

Глупакът... 

  Poesía
653 0 2
“И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!”

Нима наистина е така?
Нима всичко ценно за глупака е лъжа?
Нима той няма щастие в своята душа?
Нима и той не мечтае… нима всичко е несбъдната мечта?

Повтаря той... грешките си една след друга…
Мечтае просто всичко да оправи…
Но всичко е такава заблуда…
Сърцето му на парчета e… не може да се поправи.

Дори сълза проронва пак глупакът,
но продължава грешките си в пъзел да реди…
А на ъгъла лъжите го изчакват,
Искат да го наранят… Боли!

Нима трябва всички да сме като него?
Нима не можем да спасим света?
Нима всички имат скъпоценно Его?
Нима никой не търси капка добрина?

А той самичък със себе си се бори,
върви напред… и после стъпва пак назад…
При тъгата и болката се връща… с тях спори…
За него животът е един Ад!

© Усмивка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • споменавала съм неведнъж, че в този сайт има нужда от раздел "лична драма", но администраторът на сайта не обръща внимание на тази натежала нужда... а тя е такава, поради факта, че някои хора няма къде, освен в раздел "поезия", да разказват в куплети някакви неща, лишени от рима, от ритъм, от поетични изразни средства, от динамика и въобще далечни от поезията.

    Even.in.death (Усмивка ), извинявай, че точно под твое стихо изразих това си мнение, нищо лично! произведението ти не ми харесва, поради причини, съвпадащи с гореизброените и се надявам да не се сърдиш, че съм откровена.
  • Нуждае се от приятелкса ръка!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??