Всичко се повтаря.
Обещания и лъжи.
Глупава съм знам.
Лутам се безпомощно.
Сърцето ме боли!
Душата ми плаче.
Чакам отново
със сълзи на очи.
Някой пак ми обещава,
после отново ме забравя.
И така животът
продължава с куп лъжи.
Защо се заблуждавам?
Нима не разбрах.
Или пък може би не искам,
да приема света,
такъв, какъвто е,
свят изпълнен с лъжи.
Не мога да повярвам.
Питам се защо?
Дори не зная
в какво да вярвам
и в кого.
Объркана съм.
Вие ми се свят.
Замаяна от собствената глупост.
Глупава съм знам,
но твърде много вярвам и обичам.
© С. П. Todos los derechos reservados
Сигурен съм, че и други "глупаци" тук ще ме подкрепят.
Поздрав.