ramos_01 (Дани)
6 18
12 mar 2010, 11:13

Глътка хлад 

  Poesía » De amor
897 0 3

Не се прощавай с мен, защото аз оставам,
ще живея тихо в онзи ъгъл, дълбоко във душата,
ще бъда тих и тишината аз ще бъда,

ненарушавайки онази, черната ти мъка.

Погледнах през прозореца и сянката ти беше там,
притаила дъх до нашето дърво, където зад мечтите си
се бяхме скрили, вдълбавахме с нокти любовта,

отраснала като детенце наше, в скута на моята душа.

Следите не ще бъдат заличени, жигосват с болезнен плам,
и само мисълта, че някога отново ще те срещна, съживява ме,
но... докога?!... не знам. Отпий за мен студена глътка вино,

хладта пронизва те, нали... така отново тихо ще остана

на дъното на твоите мечти!

© Дани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??