25 jul 2006, 16:04

Глътка свобода 

  Poesía
955 0 22
Вечните проблеми за решаване,
няма глътка свобода за пиене...
Пак със теб съпруже се усмихваме
и остатъка от нежност препокриваме.
И до болка взират се очите ни
в дните и годините отминали...
Все пак сме били и ние влюбени
и понякога пак нежно се обичаме.
Пак ми шепнеш нежно на разсъмване,
колко съм красива и забравяме,
че спомените вехнат без приспиване
и любовта ни е отдавна на привършване.
Не, не искам скъпите подаръци!
Нито прашните с години навици!
Искам само с обич тихите наздравици,
дето ме приспиваха в безсъници!
Глътка свобода искам да изпия!
Искам с вятъра да тичам, да лудея!
Аз съм вятъра в мен са му крилата...
миг ми дай, миг от свободата...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??