Май все на глътки пия тишината,
прокраднала се в сивите ми делници.
Родените да мерят крачки с вятъра
не могат да обичат с лицемерие.
Какво ,че ще открадна твойте мисли
и ще те търся с две очи, които
ще те погълнат като зрънце истина
в мига на самотата... без да питат.
Аз искам да ти подаря безкрая,
лазура син и влюбените утрини.
Накарай ме от лудост да мечтая –
с мечтата си към тебе ще се втурна. ...