ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна.
Наронил на врабчето хлебец,
прикрил е тъжните си рани.
Но затова ми е потребен –
с душата си да го нахраня.
Да го прегърна непохватно
и на ръце да го понося.
Омръзнало ми е стократно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse