4 sept 2013, 12:25

Глътки от пиянотеменужени вечери /2/ 

  Poesía » De amor
599 0 6

 

 

                           * * *

 

          Ако можех само с чувства

          да нарисувам твоите устни,

          очите с диаманти да скицирам

          и с лъчи искрящите зеници,

          с косите водопади да излея

          и лицето ти да извая на небето,

          Микеланджело се би загледал!

          Ех, Боже, само ако можех ...!

 

 

                            * * *

 

          Бях така научен -

                                   да спестявам!

          И цял живот пестих -

                                 от пари, храна,

          стремежи, вяра,

                   мечти, радости, любов,

          от вентилатори за

                                 попътен вятър,

          с мъки и терзания пестих,

               с  лишения, с първобит ...

          И какво ...? Не обеднях,

                 но и по-богат не станах!

          Ей, Боже, с душата ми

                             ще се облажиш -

          на нея нищо не спестих ...!

 

 

 

                              * * *

 

          Как искам да живея дълго,

          да не умирам всеки следващ миг,

          защо като човек съм аз прокълнат,

          нощ и ден да търся някакъв светлик?

 

          Как искам да живея с радост и любов,

          да не ме зомбират, зъл от преумора,

          в стихове да изливам своя  нежен зов,

          да усещам, че съм твой, да знам,

                                                          че си моя ... 

 

 

                            * * *

 

                                                              / Мъглявината Андромеда се приближава

                                                               към нашия Млечен път с 400 хил. км в

                                                               час и след 4 млрд. години ще настъпи сблъсък/ 

 

          Не е вярно! Катаклизмът

                                    е по-наблизо!

          Луната се отдалечава

                                       в простора,

                 тя ни бяга, хора,

          трябва да я спрем веднага!

          Че без Луната

                           кой ще е влюбен,

          кой ще зачева децата ...?

          Слънцата?

              Те създават само тен

                                      за телата ...

 

                                                               /Луната се отдалечава от Земята

                                                                 с 3,8 см на година/

         

                           

                    

 

 

                     Хайде, приятели, наздраве,

                     и днес приключихме, че

                     иде утре новият ден ...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствие е за мен да премисля твоите копнежи,въпроси и послания и да ги споделя!Поздрав за душата,която нищо не си спестява!
  • Размисли ме!Наздраве от мен!
  • Толкова дълбоко,нежно,вярно и прочувствено!
  • Ех, Валентине прекрасен стих...толкова чувствен и емоционален... Поздравявам те!
  • Благодаря! Слънцата създават дом за зрънцата ...И със сигурност си станал по-богат, иначе нямаше да можеш да пишеш толкова вълнуващо и истински!
  • Уж глътчици, а се опияних!
Propuestas
: ??:??