Га минуваше с офцете
къмто горната махла,
гледа Митю–мома мете
пред поповатъ врата.
Гаче му акъла смете
тая убава мома!
Митю в мисли са oплете,
чак главътъ му бръмна:
"Гиздавъ мома она е!
Кърши тънкатъ снага!
На млеко и мед ухае!"...
Пуст мерак! Ам чи сега?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.