10 nov 2012, 17:35

Гневът на морето 

  Poesía » Filosófica
1575 0 11
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже.
Аз отдавна забравих тази думичка страх!
Из ведро да вали! Да връхлитат талази,
Потърси дива ярост, насред свойте недра!
Посейдон събуди! Нека той ме намрази!
Всички хидри насъскай към моя тих бряг.
Ще те чакам, помни, както чака морякът,
след круиз, да прегърне любима жена... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??