То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките
и гнездото протяга ръце, да ги вмъкне на топло.
Още нямат пера и над пода трептят безтегловно
като пухкави, меки и много изплашени облаци.
То е старо гнездо, с вкоравена артритно прегръдка,
ала сгушва прозрачните пилета с толкова нежност,
че додето растат, да забравят защо са пропъдени
и тъгата, довела ги тук, да заместят с надежда. ...