Замирам, ставам тишина
не искам повече да пиша.
Виновна плаках, без вина
огромна болка в мен диша.
Не мога и не искам вече
да бъда част от този ”свят”
където, не човек, човече
решава кой на кой е брат.
Където добротата гние
избутана без срам, в самота
а глупостта, пирува, пие
и вдига тост за подлостта.
Не искам да се примирявам
Над мен нямат право „патент”
Не себе си, тях аз съжалявам -
не притежават моя инструмент.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
отново ще си върна радоста
На лице с усмивка ще живея
и няма да се цупя на света.
Поздрав и усмивка приятелю.