Безсъница ожари пак нощта ми.
По клепки пламнали сънят не дойде.
Зората щом прозореца огря ми,
лъчите кой да спре ще може...
Денят нахлу порой от светлина,
а аз съм в пръстите му тънка нишка.
През иглени уши ме вдяна, да премина
от лято в есен с обич позлатена.
Бродира край очите тънки бръчки
и сенки, като дим в комина,
а после със усмивка ме целува,
пришива ми поредната година. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse